Да си пиша ли писмо или не?

Здравей, мен. Това е един начин да контактувам със себе си, нали..
Placebo слушам.. Не съм ги слушала от година може би.
Дали се променям или бягам от себе си? Дали можеш изобщо да бягаш от себе си, ако не си накаран? Или сигурно като си накаран от обстоятелствата да бягаш от себе си, се променяш постепенно.
Колко далеч ли съм от себе си сега.. Сигурно е глупаво и не трябва да бъде така. Звучи ми като пълна глупост и казано от глупав човек, но преувеличено казано - Дали не си 'губя' душата?
What's wrong with this picture? Както виждам, имам много въпроси в главата си. Питам човек, на когото държа, кое не е както трябва. Но има ли изобщо .. смисъл да питам, като нещо основно, много основно не е наред?

I felt like writing something in a blogger site, no I just felt like writing..writing whatever

Pink Floyd :) Back to basics, but the old ones.

А може би не са просто мъже, които говорят за своята математика, политика и опити да направиш нещо, за да пробиеш поне малка дупка в стената.

Достатъчно е да обичаш и да бъдеш обичан и това вече бих описала на хората, които мислят по този 'мъжки' начин, като пробив в стената.

Една от темите..или голяма част (не съм запозната с повечето им албуми, но което съм видяла) е това, че човек е another brick in the wall. Хората, които слушат Пинк Флоид, може би си мислят, че е лошо да си един от тези хора и се опитват да не бъдат такива. Повечето сме едни от милиардите, почти всички сме тухли в стената. Аз също може би, може би не - щом стигам до изводи, до които може би не всеки стига, но и не ми пука, тухла или не, това не е важно.

Така че и да съм тухла, което досега избягвах всячески (в мислите си, мислех, че не съм), нямам нищо против. Да си жив/щастлив или както му казвате не означава да надскочиш другите, да направиш нещо уникално, да откриеш нещо.

Всичко, което ни трябва е любов и това стига.

БЕЗпредметно писане

Както често става, сядаш пред бял лист и ти се пише, но нямаш нищо особено за казване. И тогава какво се прави? Или почваш да си смучиш от пръстите или по добрия вариант, оставяш химикала (или молива за по алтърнатив ситуации) настрана.
Както сега. Денят ми беше едно голямо нищо ( не се оплаквам), не излязох въобще от вкъщи.
Ядох сладолед и то хубав, виолетка, от онези евтините в бели кутийки, даже лилав..
Направих малко снимки, има някои хубави.

А целият ден беше дъждовен, много обичам бури през лятото.
По принцип доста лесно се възбуждам про такова време, особено при наличие на един специален човек, който точно сега го няма за 10 дена. Много жалко, не е ли..тъкмо като се развали времето ('няма нищо по-хубаво от лошото време)

ох, защо не си с мен, защо не спиш с мен сега??
и всяка нощ!
пф..



И какво ти остава в един такъв ден
освен да си обуеш високите обувки в къщи
и да се разхождаш с тях..

Нищо

До преди малко гледах един шведски филм и пак се убеждавам, че шведите са странни хора. Толкова странен филм. 1953, Sommaren med Monika (Summer with Monika преведено) Нещо ме дразни, че Моника е написано само с едно 'н'.
И са толкова бедни на чувства..цялата им работа е такава, де. Северняци..не ги харесвам. Филмът беше и странно озвучен, едно такова, когато трябваше да има звуци, нямаше, а реакциите им бяха повече от странни? Един мъж се опита да открадне неща от лодката им(на Моника и приятеля й, който забравих как се казва), усетиха го, тя го удари с малък тиган по главата, той седна на земята и се хвана за главата, и така стояха, докато му премина болката. Тогава тя пак го удари и той пак падна. След това си взе палатката, а Моника и гаджето и се радваха, че си тръгва.
Болница..
И проявих търпение да го гледам - 92 мин, но какво по-забавно може да се прави тук в Не-дома ми.